Както е казал народа – музикант къща не храни. Същото отношение има и повечето хора на изкуството. Със сигурност доста родителски коси ще се изправят от ужас ако чуят, че наследникът им иска да стане художник, например. Нима това ще му гарантира добра заплата!? В днешно време трябва да се учи нещо, което да те изстреля в света на големия бизнес, да е свързано с компютри и да звучи престижно.
За щастие има специалност, която предлага комбинация от гореизброените критерии и творческия усет към четката у някои младежи – Графичен дизайн. Не е перфектна и със сигурност не е за всеки, но заслужава да й обърнем повече внимание в този брой.
Да си дизайнер звучи готино. Рисуваш си нещо, забавляваш се, твориш… Но ако смятате да превърнете това във ваша професия, ще осъзнаете, че се изисква сериозно отношение. Клиентите може да не знаят какво искат, но го искат в срок. Затова ще трябва да работите здраво и да умеете да организирате времето си добре.
Освен това, съвременният дизайн е неразривно свързан с компютъра. Умението да рисуваш е част от работата, но вече не е достатъчно, ако нямате необходимата компютърна грамотност. Като начало ще трябва да се научите да работите с програмите на Adobe. Оттам нататък има много специализиран дизайнерски софтуер, който също трябва да разучите. И да си го купите – така е по-професионално.
Както често се случва, можем условно да разделим изучаваните предмети на две групи. Първите целят да предадат възможно най-широка подготовка на графичните дизайнери. Те не просто ги обучават на занаята, а помагат в „шлифоването“ на творческия усет. Такива са например: Философия, Естетика, Перспектива, История на изкуството, Комбинаторика, Живопис, Цветознание и други.
Втората група предмети вече е по-тясно свързана с бъдещата практическа работа на дизайнерите. Примери за такива дисциплини са: Мултимедия в рекламата, Компютърно проектиране, Техника на осветлението, Експозиционно конструиране и много други.
Това са само примерни дисциплини, извадени след справка с интернет. Разнообразието от изучавани предмети в различните висши училища обаче е много голямо. За разлика от специалности като Медицина, където университетите по цял свят се придържат до почти идентични учебни планове, графичните дизайнери учат по доста различни комбинации. В много от българските вузове е практика да се изучава и чужд език по време на следването, което също е безспорно предимство.
Безспорен авторитет в преподаването на графичен дизайн в България е Националната художествена академия (НХА). От основаването й през далечната 1896 година до днес, през нея са минали някои от най-известните български творци. Плътно след нея набира скорост Нов български университет. Частното висше училище има добра материална база и добри връзки с бизнеса.
С факултет по изобразително изкуство (макар с много по-малко специалности) разполага и ВТУ „Св.св Кирил и Методий” във Велико Търново. Този университет е един от малкото, които обучават кадри за преподаватели по изобразително изкуство в училищата.
Всяка една опаковка, която виждате в магазина е била обработена от дизайнер. Всеки плакат по улиците, всеки вестник в близката будка също… Така че работата за графични дизайнери няма да свърши скоро. Да не говорим за все по-бързо развиващия се сектор на уеб дизайна.
Хората с художествена професия имат по-разнообразни възможности за реализация, отколкото повечето хора предполагат. Като начало един графичен дизайнер винаги може да работи на свободна практика. Удовлетворението от това да си бъдеш сам началник е сериозно предимство, но има своята цена. Разговори с клиенти, срещи, среднощна работа на компютъра… Последното е напълно сериозно – фрийлансърите или нямат достатъчно работа или са затрупани с много спешни задачи.
Освен това, работа винаги ще се намира и в рекламни и ПР-агенции, вестници и списания.Не трябва да забравяте и за възможността за реализация като учител по изкуства. Много проучвания от последните години говорят за непрекъснато намаляващият брой учители. Сериозен проблем има и с педагозите по музика и изобразително изкуство. Ако работата с деца е вашето призвание, то не е задължително да се ограничавате до държавните училища – винаги ще има възможност и за водене на частни уроци.
материал на Йордан Карапенчев