„Винаги съм се възприемала като дете на големия град – обожавам динамиката му, улиците му, кипящи от живот, разнообразието и възможностите, които може да ти предложи. С носталгия обаче си спомням летата на вилата, където се събирахме с братовчедите. Баба ми приготвяше любимите питки със сирене и айрянче и закусвахме на двора, без да бързаме. Това чувство на задружност и безвремие понякога много ми липсва, но осъзнавам, че трудно може да бъде постигнато в града. Ето защо с голям интерес и нетърпение приех поканата да се включа в Questour Project, за да изследваме бита и традициите в кюстендилския край.
Днес ви взимам с мен на обиколка из седем дестинации за селски туризъм, където ще имате шанс да се потопите в магията на българското село и отблизо да опознаете традиционните български занаяти.
1. Къщата музей на Владимир Димитров – Майстора, село Шишковци, Кюстендилско
Владимир Димитров – Майстора е безаналогово явление в родната живопис – успява да улови в картините си бита и душата на българското село и да увековечи красотата на кюстендилския регион – „овощната градина на България“. Можете да разгледате шедьоврите му в Художествената галерия „Владимир Димитров Майстора“ в Кюстендил. Само в къщата музей в с. Шишковци обаче ще станете свидетели на изключително увлекателна лекция за живота и творчеството му, базирана на разкази на негови съвременници.
Талантът му на художник е бил забелязан по време на работата му като писар в Кюстендилския окръжен съд и местни хора му помагат да изплати таксата си за обучение в рисувалното училище в София. В село Шишковци попада съвсем случайно по покана на своя приятел – Андон Виячев. С времето много се сближава със съселяните си и изграждат силна връзка помежду си, основаваща се на взаимно уважение. В последствие някои от тях му се доверяват и стават негови модели.
В село Шишковци и околностите Майстора открива „Рая на Земята“, както сам той го нарича, и място, което го вдъхновява да твори . Дарбата му е безспорна, но докато слушах разказа на уредника, останах най-впечатлена от човечността, скромността и благия характер на Владимир. Той е живеел в съвсем малка стаичка и не е ламтял за имоти или материални придобивки. Най-ценната му принадлежност е била любимата тамбура. Въпреки че не е разполагал с много средства, е плащал вересиите (дълговете в местния дюкян) на тези от съселяните си, за които е бил сигурен, че не могат да си ги погасят.
Има още много интересни факти за битието му и пикантерии от ежедневието му на художник и военен кореспондент, но за тях трябва да посетите къщата музей в Шишковци.
2. Музейна сбирка „Бит и култура до 50-те години на XX век“, село Горановци, Кюстендилско
Етнографската музейната сбирка в село Горановци е един скрит бисер, за който липсва информация в Интернет. Като с машина на времето експозицията ви пренася 70 години назад и нагледно ви показва бита и занаятите на селяните от едно време.
За цялостното преживяване допринася и харизмата на баба Ани – бивша учителка, която се е посветила на мисията да възроди българските традиции в региона. Тя е много сладкодумна, гостоприемна и в крак с модерните технологии . Ще ви демонстрира някои от позабравените занаяти – кошничарство, варене на ракия, плетене и ще ви припомни какво удовлетворение изпитваш, когато сам си си създал нещо – било то дреха, гозба или напитка. Няма да пропусне да ви почерпи с домашно приготвен зелник (запазена марка на кюстендилския регион – баница с най-различни зелении в нея – зеле, праз лук, спанак, лапад или коприва) и черешова ракия.
Ако сте достатъчно любознателни, може да ви преподаде и някой друг урок по тъкачество, но да ви предупредя – изобщо не е лесно. Аз доста се поозорих и не мога да си представя как в миналото момите сами са изработвали всички дрехи и текстил за домакинството. Мисля, че са владеели до съвършенство управлението на времето си.
Възхищавам се на находчивостта, сръчността и оправността им. Разчитали са единствено на себе си и на другарите съселяни за създаване на предмети за бита и на природата – за добра реколта. В наши дни рядко знаем за технологията зад вещите, които използваме, и се уповаваме на експерти в дадената област.
3. Център за занаяти „Старата череша“, село Раждавица, Кюстендилско
И друг път съм ходила в село Раждавица, но не подозирах за съществуването на Център за занаяти „Старата череша“. В него се организират работилници по кошничарство, ковачество и грънчарство.
Туристите сами могат да изработят изделия за бита по стара технология, докато децата им учат чрез преживяване и забавление за пътя на пшеницата, как се разресва коноп и се стреля с лък. Находка е и възстановената 100-годишна фурна, която в миналото са използвали 7 семейства от селото и всяко семейство е разполагало само с един ден да изпече хлябовете си за цяла седмица.
Домакините ще ви накарат да се почувствате добре дошли, ще ви издадат рецепти от кухнята и ще ви посветят в тайните кодове на българските носии. Не се притеснявайте, че ще останете гладни. Баба Роза с много любов ще ви приготви местни специалитети – баница, содена питка, тутманик и качамак с джумерки.
4. Музей на киселото мляко, село Студен извор, Трънско
Село Студен извор е родното място на откривателя на бактерията Lactobacillus Bulgaricus – Стамен Григоров. Ето защо и точно тук се намира Музеят на киселото мляко. Предупреждавам ви, че пътят до него е труднопроходим и не е за хора със слаб вестибуларен апарат. Надявам се в най-скоро време да го ремонтират, за да може дестинацията да стане по-достъпна за туристи.
Интересен факт е ,че в много държави се опитват да получат бактерията Lactobacillus Bulgaricus, но само по нашите земи има условия за получаването й. Предполага се, че тя идва от растенията. Когато кравите са на паша, полепва по вимето им и при доене попада в съприкосновение с млякото.
5. Музей на бусинската керамика , село Бусинци, Трънско
Само на няколко километра от Музея на киселото мляко се намира и Музеят на керамиката в село Бусинци, който носи славния спомен за майсторството на местните грънчари. Основният поминък тук е бил грънчарството, понеже регионът е богат на залежи от глина. Бусинската керамика се отличава от троянската с голямо разнообразие от форми и предназначения. Имало е изделие за всяко едно отделно приложение. Характерни цветове са кафяво, жълто и зелено.
6. Кравеферма и мандра „Земенея“ – град Земен, Кюстендилско
В кравеферма и мандра „Земенея“ са заключили цикъла по производство на кисело мляко, сирена и различни видове кашкавали. Разказаха ни за етапите от технологията – филтриране, охлаждане, пастьоризиране и зреене и ни запознаха с няколко фотогенични крави. Мандрата е отворена за посещения и организира обиколки, които демонстрират пътя на киселото мляко и завършват с дегустация. Аз много си харесах един от кашкавалите им с подправки. Да не говорим за меките им вафли с халва, в които направо се влюбих, понеже ми напомниха за детството.
За малчуганите има отделна програма, като им се показва нагледно как от прясното мляко със закваска се получава кисело и биват разпределени в различни роли – спедитор, лаборант и технолог с цел да научат за процеса в детайли. Предполагам, че подобно преживяване би било забавно и атрактивно за тях.
Докато сте в Земен, можете да се отбиете и до Земенския манастир.
В една от изложбените му зали има експозиция, посветена на овчарството като поминък.
7. Читалище „Братство“, Кюстендил
В читалище „Братство“ се запознахме с баба Елена, която сама изработва носии, кукерски маски, царевични кукли за късмет, амулети и други сувенири и участва в демонстрации на стари занаяти и обреди. Тя ни разказа за разнообразието от фестивали в Кюстендил и ни призова да ги посетим – Празник на черешата, Празник на плодородието и Панагия – ритуал по месене на хляб с молитва.
Сподели ни също, че чужденците проявяват много по-голям интерес към традициите и занаятите ни, отколкото българите. И все пак има светлина в тунела, тъй като е научила внучките си да тъкат и те ще съхранят това знание.
Благодарение на Questour Project, организаторите от Национален туристически клъстер“Български пътеводител“ и разходката ни в кюстендилския край успях да преборя някои от предразсъдъците си към селския начин на живот. За съжаление, ние – гражданите по правило от едно време си мислим, че превъзхождаме селяните – било то по речник, облекло, класа, обща култура или стандарт на живот. Осъзнах, че не можем да бъдем по-далече от истината. Убедих се от първо лице колко начетени, оправни и предприемчиви са хората на село, колко много знания и мъдрост сме в състояние да придобием от опита им и колко много изчезващи традиции и практики биха могли да ни предадат. Само трябва да сме с отворено съзнание за това, на което могат да ни научат.„
Автор: Веселина Василева, Bougie Streets
